Все едно...

"Може би времето,
може би временно..."
Недялко Йорданов


Има любов.
Тя не вярва във мене.
Нито пък аз във нея.
Но се срещаме двете от време на време.
И от време на време дори се живеем.
Тя ми натрива носа.
А аз, нали съм глупачка,
все и нося жива вода.
После тя тръгва. А аз пък си плача.
Но е факт, че има любов.
Ето, признавам.
Само че, вече, не знам защо,
но не искам да я познавам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.