Малко преди новолуние...

/когато Луната ще изчезне и няма да чертае път в морето/

Защото нощем всичко е по-нежно,
липите са със сребърни листа.
Луната пестеливо се процежда
по тъмните прозорци на града.
Запяват птици, скрити сред звездите.
А Юни скита бос. И светлоок.
Почти я виждам Любовта - прелита
на своето виенско колело.
Нали ти казах...
Нощем всичко е по-нежно.
По-нежни сме и ти, и аз...
А лунната пътека ни отвежда
до онзи скрит, вълшебен бряг.
Където губим всички дневни думи.
За шепот само ни достига слух.
И искам тайничко да се изгубим.
За винаги да си останем тук...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.