Есенност

Този август е толкова дълъг...
А във мене се буди септември.
И ме прави различна. И друга.
По-красива. И малко неземна.
А във мене валят листопади
и се стелят потайни мъгли.
А във мене дъждовна прохлада
се промъква и тихо ръми...
Този август е прашен и скучен,
пресолен от море. Остарял.
Искам есен в очите. По устните.
Искам шепот на жълти листа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.