Навярно ще обичам тази Есен

Има толкова есен навън,
че забравих напълно за лятото.
Дълги облаци, пълни със сън
слизат ниско и галят земята.
Тънки, арфени ветрове
свирят жълто в зелените клони.
И препускат дъждовни коне
над помръкналите балкони.
Само гларуси махат с крила
и по малко усмихват небето.
Нямат нужда от слънце и юг.
Те си носят Юга във сърцето.
Тиха музика...Вятър и звън
се разливат из нощния въздух.
Има толкова есен навън...
Да си спомням ли лятото? Късно е...

Няма коментари:

Публикуване на коментар