Да си знае...

Не вярвам, че го има, но все пак
бих искала да го предупредя отрано,
че много ми е трудна любовта...
И много мъничко ми е останала.
И ако някой ден реши да я поиска,
ще трябва да премине през това -
хиляда нощи и хиляда приказки.
Дори по план - хиляда и една.
Тогава чак ще дам да ме целуне.
Ако все още чака, де...нали.
Защото всички бързат. Много бързат.
И той ако реши - да си върви...
На мен ми писна. Само бързоходци!
И ни един не се реши да спре.
Минават през живота ми с подскоци
и бързат за ...не зная за къде.
А любовта (във моите представи)
не идва и не си отива за минути.
Когато Е, тя идва...и остава.
(Наивна съм. Добре. И глупава.)
Та тъй...Не вярвам, че те има,
но въпреки това, да си готов -
ще трябва да ме чакаш търпеливо,
ако поискаш мене. И любов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.