Колко слънца ще ти трябват, да знаеш...

Като зимно море съм. Крада бреговете си.
Пълня шепи със блясък, а пък то - песъчинки.
И разпенвам сърдито солените вечности
с водораслени пръсти. Преди да затихна.

Натежават гърдите ми от черупки на миди.
Нямам перли отдавна, раздадох ги всичките.
Преповтарям си стихове. С гласовете на рибите.
И се уча да бъда като себе си ничия.

Не докосвай водите ми. Почти са замръзнали.
Как се стопля море? Ще имаш ли сили?
Помисли си добре. Помисли и не бързай...
Аз съм тихо море. В най-студената зима.

2 коментара:

  1. !!!!!!
    Как пишете! Каквото и да кажа ще е глупаво! Благодаря Ви, че Ви има!!!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.