Колко слънца ще ти трябват, да знаеш...

Като зимно море съм. Крада бреговете си.
Пълня шепи със блясък, а пък то - песъчинки.
И разпенвам сърдито солените вечности
с водораслени пръсти. Преди да затихна.

Натежават гърдите ми от черупки на миди.
Нямам перли отдавна, раздадох ги всичките.
Преповтарям си стихове. С гласовете на рибите.
И се уча да бъда като себе си ничия.

Не докосвай водите ми. Почти са замръзнали.
Как се стопля море? Ще имаш ли сили?
Помисли си добре. Помисли и не бързай...
Аз съм тихо море. В най-студената зима.