Мога само това...

Не знаеш, но те има вътре в мене.
Пропил си в клетките ми, син като мастило.
Печаташ сънищата ми. Създаваш времето.
Рушиш страха ми. И ме правиш силна.
Понякога играеш със тъгата ми.
Разплакваш я. А после я прогонваш.
Забравяш ме. Но помниш, че те чакам.
Болиш ме, за да излекуваш болката.
Оставяш ме да си отида. Но на прага
ме връщаш с тихи думи. И ме спираш.
Аз искам и не искам да избягам.
Но все оставам. За да те обичам.

9 коментара:

  1. Освен, че отново си възпяла Любовта, правиш впечатление с поне още две неща, които можеш и с които радваш - да пишеш и да обичаш!

    http://www.youtube.com/watch?v=MFxjoKh4seU

    :a

    ОтговорИзтриване
  2. а мен кога ще ме обичат :(

    Благодаря за мелодията :) Много е ...някак моя.

    ОтговорИзтриване
  3. а мен кога ще ме обичат :(
    napravena si da obichash,
    i ne go ochakvash v zamiana.
    davash go taka - darom
    na koito si go zasluzhava :)

    ОтговорИзтриване
  4. да...ама понякога и аз имам нужда.
    може да не заслужавам, де да знам...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.