Мога само това...

Не знаеш, но те има вътре в мене.
Пропил си в клетките ми, син като мастило.
Печаташ сънищата ми. Създаваш времето.
Рушиш страха ми. И ме правиш силна.
Понякога играеш със тъгата ми.
Разплакваш я. А после я прогонваш.
Забравяш ме. Но помниш, че те чакам.
Болиш ме, за да излекуваш болката.
Оставяш ме да си отида. Но на прага
ме връщаш с тихи думи. И ме спираш.
Аз искам и не искам да избягам.
Но все оставам. За да те обичам.
написа на
.

9 коментара:

  1. Innocence10 април 2011 г. в 23:42

    :S :)

    ОтговорИзтриване
  2. Innocence10 април 2011 г. в 23:49

    :a

    ОтговорИзтриване
  3. Радосвета Аврамова (caribiana)11 април 2011 г. в 10:52

    :a :u

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен11 април 2011 г. в 20:35

    Освен, че отново си възпяла Любовта, правиш впечатление с поне още две неща, които можеш и с които радваш - да пишеш и да обичаш!

    http://www.youtube.com/watch?v=MFxjoKh4seU

    :a

    ОтговорИзтриване
  5. Радосвета Аврамова (caribiana)12 април 2011 г. в 12:46

    а мен кога ще ме обичат :(

    Благодаря за мелодията :) Много е ...някак моя.

    ОтговорИзтриване
  6. Unknown12 април 2011 г. в 17:29

    а мен кога ще ме обичат :(
    napravena si da obichash,
    i ne go ochakvash v zamiana.
    davash go taka - darom
    na koito si go zasluzhava :)

    ОтговорИзтриване
  7. Радосвета Аврамова (caribiana)12 април 2011 г. в 20:20

    да...ама понякога и аз имам нужда.
    може да не заслужавам, де да знам...

    ОтговорИзтриване
  8. danka14 април 2011 г. в 18:43

    :u bez dumi....

    ОтговорИзтриване
  9. Радосвета Аврамова (caribiana)14 април 2011 г. в 19:19

    :g

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)