Разбираемо, почти...

Бих искала да мога да те мразя,
за да си спомня как съм те обичала.
Но днес ми е утихнало и празно,
и пълно до небето с безразличие.
Не ми звучиш във мислите. Изобщо.
Не ми се плаче даже...Изумително.
Дори не те сънувах снощи.
Дори не се опитах да опитам.
Успя, все пак, да ме направиш силна.
Почти безчувствена. Почти цинична.
Но не по принцип, а към миналото.

В което, щом се върна, те обичам.

11 коментара:

  1. Изумително...Като че ли четеш мислите ми,мила ...Влизаш в душата и сърцето..Прекрасно!

    ОтговорИзтриване
  2. Толкова съм щастлива, че се върна. Никога, никога не ни оставяй!!!

    ОтговорИзтриване
  3. :s ti znaesh...( blagodarya i za zvezdnoto nebe Zvedichke !!!)

    ОтговорИзтриване
  4. Elina, благодаря ти!

    ivan, радвам се, че си щастлива :)
    За следващото не обещавам.

    Данка :u И ти знаеш...

    ОтговорИзтриване
  5. http://www.youtube.com/watch?v=NcbAibPA2yY&feature=related i nishto drugo nyama znachenie....:t

    ОтговорИзтриване
  6. :u Наоколо съм. Не, че знам точно къде...
    ама музиката ми е... :))

    http://www.youtube.com/watch?v=IiKx3JbJwt0

    http://www.youtube.com/watch?v=LsY9pJPexXU

    ОтговорИзтриване
  7. Днес попадам само на много хубави и с добра ритмика стихотворения. Радвам се като става така :)

    ОтговорИзтриване
  8. Мерси, мерси :)
    Явно ти е бил късметлийски ден :c

    ОтговорИзтриване
  9. az iskam da zapitam koi to4no gi pi6e tezi prekrasni i tolkova mnogo stihotworeniq :a

    ОтговорИзтриване
  10. Ами аз точно си ги пиша :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.