От очите ми гледа Нощта...
Необятна. Красива. И тъжна.
Не сълзи са това...Звездопад!
(Пожелах си любов. Не се сбъдна.)
Нямам вече Луни. Отлетяха.
Само тъмно, далечно небе.
И солено-горчиви пясъци.
Дъждове, дъждове, дъждове...
Не поглеждай в очите ми.
Никога!
Омагьосана Нощ има там.
Тя отдавна не вярва във принцове.
Тя умее да бъда сама.
---
А под миглите тихо заспиват
разни малки, човешки мечти.
Само в тях любовта ми е жива.
И боли. И боли. И боли...
