Ако поискаш да си дойдеш...

Изплаквах те,
изплаквах те,
изплаквах те...
Аз ли направих този океан
от обич до поискване и от очакване
с подводни рифове от тишина...
Аз ли направих вятъра над него
и мълниите в сивото небе?
Аз ли покрих вълните му със пепел?
Аз ли отдръпнах себе си от теб?
Ще можеш ли сега да го преплаваш?
И искаш ли да го преплаваш...аз не знам.
Сторя ти дом. Във себе си. Отляво.
И пазя в него теб. И любовта.

6 коментара:

  1. Ммм... думите идеално се допълват с късния, силен дъжд... Чудесно е. :)

    ОтговорИзтриване
  2. мерси, момичета :)
    То е малко старичко това стихче, но пък наистина си беше истинско.

    ОтговорИзтриване
  3. Нали си гледала "челюсти" и знаеш музиката. Точно нея сега аз и гост си тананикаме, да покачваме напрежението, докато накрая захапем (почнем да пишем както си знаем) и завалят навсякъде карантии и кървища.

    Чувствата са отдясно :P
    сърцето е мускул :PP

    ОтговорИзтриване
  4. Не съм гледала 'челюсти' :(
    Карай. Ще си намеря саундтрака, за да добия представа как звучи съспенса ви с гост :)
    Пък моите чувства не са в дясно. Някъде около слънчевия сплит са по принцип. В ляво ми е либовната аритмия. А в дясно май нищо нямам. Спретнах набързо един анатомичен разбор, сега ви чакам с трионите. Знаете къде какво да режете. :D

    ОтговорИзтриване
  5. mi ...doplaka mi se...no i tova e ok, shtom e istinsko ...:u

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.