Изплаквах те,
изплаквах те,
изплаквах те...
Аз ли направих този океан
от обич до поискване и от очакване
с подводни рифове от тишина...
Аз ли направих вятъра над него
и мълниите в сивото небе?
Аз ли покрих вълните му със пепел?
Аз ли отдръпнах себе си от теб?
Ще можеш ли сега да го преплаваш?
И искаш ли да го преплаваш...аз не знам.
Сторя ти дом. Във себе си. Отляво.
И пазя в него теб. И любовта.
Ммм... думите идеално се допълват с късния, силен дъжд... Чудесно е. :)
ОтговорИзтриванеМного истинско!! :)
ОтговорИзтриванемерси, момичета :)
ОтговорИзтриванеТо е малко старичко това стихче, но пък наистина си беше истинско.
Нали си гледала "челюсти" и знаеш музиката. Точно нея сега аз и гост си тананикаме, да покачваме напрежението, докато накрая захапем (почнем да пишем както си знаем) и завалят навсякъде карантии и кървища.
ОтговорИзтриванеЧувствата са отдясно :P
сърцето е мускул :PP
Не съм гледала 'челюсти' :(
ОтговорИзтриванеКарай. Ще си намеря саундтрака, за да добия представа как звучи съспенса ви с гост :)
Пък моите чувства не са в дясно. Някъде около слънчевия сплит са по принцип. В ляво ми е либовната аритмия. А в дясно май нищо нямам. Спретнах набързо един анатомичен разбор, сега ви чакам с трионите. Знаете къде какво да режете. :D
mi ...doplaka mi se...no i tova e ok, shtom e istinsko ...:u
ОтговорИзтриване