Неежедневие

Понякога от лятото ми става хубаво...
Не помня вчера и забравям утре.
Не ми е никак трудно да се влюбвам
във всяка незапочнала минута;
в зелените тревици между плочките;
в походките на уличните котки;
във своето смълчано безпосочие;
във бялата тъга на всеки облак;
в момчетата, които преминават
и няма никога да ги познавам;
във грапавия глас на тротоарите;
в мехурчетата в цитронадата;
във гларусите (само как съм влюбена!);
във всичките си малки щуротизми;
в липата, стъпила на ъгъла;
в една витрина с жълти ризи;
във отражението в огледалото;
в уюта, сгушен на терасата;
в китарения пулс на тялото ми...
В усещането, че животът е прекрасен...

12 коментара:

  1. Обичта към лятото - единствената любовна история без край :w

    ОтговорИзтриване
  2. eh, blaze ti...az oshte ne sym go vidyala,lyatoto...:s

    ОтговорИзтриване
  3. http://www.youtube.com/watch?v=3WuKvQS8VC8&NR=1 :u

    ОтговорИзтриване
  4. Мерси, момичета, ето за вас малко лятно щастие под формата ретро настроение :)

    ОтговорИзтриване
  5. blagodarya ti, byaha tuk predi nyakolko dni, no beshe tolkova studeno,che ne posmyah da otida...pyaha na otkrito..haresvam Texas:-)))

    ОтговорИзтриване
  6. Алооо любовчийката!
    Я и аз да ти кажа, да си припомним приказката за слънчогледчето, и да не забравяме ненаписаната за глухарчето.
    Заяждам се, ама ти си знаеш що. :p

    ОтговорИзтриване
  7. Радвам се да те чета и така позитивна :)

    ОтговорИзтриване
  8. а преди по-често бях :)
    но понеже светът е едно колело, упорито вярвам, че пак ще се завърти натам, накъдето ще бъдем усмихнати, нали? :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.