Моят вълк

И не искам пак да бъда крив -
нека съм поне веднъж добрия!
Приказка, в която съм щастлив...
Ако още няма, измисли я!...



Така се случи, срещнах го в гората.
И беше много тъмна нощ.
Страхувах се. Боляха ме краката.
А той изгледаше по вълчи лош.
Но нещо във очите му проблесна...
И се разпадна целият ми страх.
Да бъдеш лош, навярно, не е лесно.
Да бъдеш лош - то е да бъдеш сам.
Погалих го. Несвикнал на милувки,
по навик се опита да ръмжи.
А после легна тихичко във скута ми
и просто си мълчахме. До зори.
Потръпваше от топлината на ръцете ми,
за първи път посмял да е добър.
Заслушах се във пулса на сърцето му
и го обикнах...
Аз
обикнах
вълк.

Не ми се слушат страшните ви приказки...
Ядял момичета, наивни като мен...
Не вярвам, знаете ли... Писна ми.
Защото моят вълк има сърце,
каквото много от човеците отдавна нямат.
Обичам го. Обичам си вълка!
Това е приказката ми. Такъв е краят ѝ.
Нататък продължава Любовта...

6 коментара:

  1. Невероятно е! Наистина невероятно! :W

    ОтговорИзтриване
  2. Красиво написано... Но знаеш ли... Аз също обикнах вълк, но ... ме ухапа жестоко!

    ОтговорИзтриване
  3. е...и моят ме ухапа
    тоест хапал ме е не веднъж
    но последния път беше жестоко
    а аз продължавам да го обичам и да вярвам, че е добър

    глупава, глупава червена шапка!

    ОтговорИзтриване
  4. червените шапки ставаме 2...а вярвам,че сме и повече...
    въобразяваме си,че вълците не ядат месо, а когато ни ухапят, мислим че това е просто сбъркана страница от приказката...

    ОтговорИзтриване
  5. и отново, и отново съвсем доброволно му подаваме ръка...или каквото е останало от нея :D
    или е защото сме глупави, или то бива-може обич...ама обичите на червените шапки явно не са никак здравословни...

    ОтговорИзтриване