Гости на покрива

Имам си гостенин :)
Малко е свенлив, вероятно, но пък подрежда едни хубави думи...
Които според мен, не бива да остават скрити.
За това ще ги покатеря на покрива :р
Благодаря ти, госте мой :))

***
Неусетна зора се разгръща над воден предел.
Тя роди се и вдигна се, сякаш нагоре поела.
Беше плаха, синееше в извора чист и прозрачен.
Стана буря от облаци, носещи свое мълчание.
Те бушуваха… После – си тръгнаха, само остана следа.
По следата дойде вятър сух – проясни се небето.
Беше синьо, мечтателно синьо – беше плод на пустинята.

---

НЕСТИХВАЩО

Да срещнеш някого е чудо –
два свята срещат се така.
Неволно тръгваш ти към другия,
вървиш, не знаеш вече страх.
Света забравяш, всяка грубост...

И помниш само красотата,
без колебания, без нищо,
но имаш себе си, раздаваш:
усмивки, малко свобода,
през разстояния невидими.

Светът променяш и незнайно
е всяко бъдеще и минало.

НАКРАТКО

Когато сме изгубени – създаваме.
Така по-лесно стигаме до пътя.
И смеем се – насън или наяве –
но много малка част от нас се сбъдва.

Онази част от нас, родена в огън,
преплетена с дъха лоза игрива,
порязва се – за
здраве и за плод –
и после пак е буйна или тиха.

Понякога не ни достига времето
и силите ни малки са, не знаем
какво ни предстои – все неуверени
и заедно дори – сами оставаме.

И кратко да е – толкова е радостно,
че можем да подишаме наистина.
И можем да пестим и да раздаваме –
безкрайно е, макар и само миг.