Каква принцеса съм, съвсем не знам...
Къде са ми кристалните пантофки?
Къде са ми вълшебните огледала?
Не спя от векове...Ни даже нощем...
Говоря си за дефицит.
На принцове.
И рицарите свършиха, изглежда.
Останах си по няколко мечти.
По приказки. И по надежди.
Но някак си не страдам от това.
Какви ти принцове, какви ти конници...
Каква принцеса съм, така и не разбрах,
но винаги се влюбвам във разбойници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар