суша

Пак чакам дъжд. Но идва само вятър.
Не знам дали така е по-добре.
На дъждове до смърт съм се начакала.
До смърт се уморих от ветрове.
Отнесли са ми всичко. Всичко. Всичко.
Дори и думите. Сега ми се мълчи.
Останала ми е една любов. На срички.
Която обещава да горчи.
И... няма дъжд...Небето е пустиня,
която прекосявам сам-сама.
Очите ме болят от толкова синьо.
---
Защото няма дъжд, ще заваля.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.