...като на кино

Този филм го изгледах целия.
И сега свети надписът - "Край".
А след края - една безпределност.
Тишина. Свобода. Самота.
Не е тъжно. Не е. Светлосиньо е.
И по ръбчето само горчи.
Аз харесвам нямото кино.
(Всички думи са просто лъжи.)
Черно-бялата болка е истинска.
Хайде, сбогом, господин режисьор.
Беше хубаво в тази приказка.
Даже беше почти любов.
После някой открадна нещо...
И от липсата натежа.
Всяка приказка има вещица.
Не всяка приказка е със хубав край.
Не е тъжно. Не е. Светлосиньо е.
Да, разплака ме... като за финал.
Но това е цената - сълзите ми.
...
Глупав филм за такава цена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.