...и вече е октомври.
Много тихо
небето губи своите слънца.
Утрата уморено се усмихват.
Обличат есента си. И мълчат.
А нощите ми, синкаво-безсънни,
те пазят в затаения си дъх.
Понякога заспивам...И те сбъдвам
в измамната реалност на съня.
И е красиво. Чисто и красиво.
Такава красота, че чак боли.
Боли до сладост.
И без звук прелива
в соленото на няколко сълзи.
