(от април)
Дъждът остана с мене цяла нощ.
Говореше ми тихичко. Напевно.
Приличаше ми толкова на любов...
Задъхваше ме с кротката си нежност
Не спираше... остана да вали.
Измисляше ми приказки с вълшебства.
Във капките си слагаше звезди,
защото искаше да ми е светло.
Донасяше ми цялото небе.
И пееше по керемидите на къщите.
---
Дъждът не искаше да разбере,
че вече нищо няма да е същото...
*****
Нощта се стича през прозореца ми.
Две звезди
надничат в уморената ми стая.
Във полунощ така ми се мълчи...
Във полунощ рисувам нежни тайни.
Създавам сънища. За някой друг.
(Самата аз отдавна не сънувам.)
Във полунощ угасям всеки звук.
И с тишината влюбено танцуваме.
Във полунощ съм дъжд. Априлски. Тих.
Невинен дъжд... Като момиче.
А пред прозореца ми две звезди
се галят със лъчите си.
И се обичат.
*****
Този пролетен дъжд...как ме буди.
А в небето угасват звезди...
Стъпвам боса навън. Аз съм луда!
Този дъжд... колко нежно вали...
Как ме гали...с влюбени ласки.
И разплисква обич по мен.
С малки капки рисува отблясъци
върху голите ми ръце.
Сякаш хиляди, хиляди устни
милват кожата ми със шепот.
Имам вкус на дъждовни пръски.
И на пролетни нощни небета.
Този дъжд... ненаситно целува...
И на струйки любов се стича.
---
Ако някога ме сънуваш...
като този дъжд ме обичай.
