"Там, при тебе, е толкова хубаво,
че замират от страст зверовете..."*
Тук, при мене, е тихо и диво.
Само вятърът шепне в тревите.
Нощем Луната нехайно разлива
куп светулки. И песни на птици.
Тук, при мене, са всички сезони.
Имам длани от лято. И ухая на сняг.
Имам есен в очите. А в устните - пролет.
Разцъфтявам неистово.
Безутешно валя.
Тук умират звезди и се раждат Вселени.
И не гасне това зарево...
Тук, при мене, е краят на Времето.
Тук, при мене, е просто... Любов.
* Смътен спомен ми казва, че това е стих на Цанко Лалев, от книжка, която имах много, много отдавна. Може и да греша.
