обратно броене

Когато съм излишна, си отивам.
Да не натрупвам празни напрежения.
След мен небето тихичко разлива
безкраен дъжд. И нямам отражение.
И няма брод към мене... Нищо няма...
Светът се свива в тъжна, малка точка.
Тук само тишината е голяма.
Побъркващо голяма. И нарочна.
Преглъщам няколко сълзи и отминавам.
Навярно някой някога ще пожелае
да бъда точно аз. И да остана.
И заедно да нарисуваме безкрайност.
Или пък няма... Все едно е вече.
Превръщам се в глухарче. Искам вятър.
Откъсвам се от себе си, за да не преча.
И мълчаливо се сбогувам със Земята.

Пепеляшка на свобода

Дванайсет е. Това е онзи час,
в който каляските отново стават тикви.
На мене ми е все едно. Защото аз
отдавна съм избягала от приказката.
Захвърлих стъклените си пантофки. 

И сега
си ходя боса. Боса и безгрижна.
Не искам краткотрайни чудеса.
На феята не казах и "Довиждане".
Сега си имам собствен малък свят.
Не съм принцеса със вечерен час.

По график.
Дванайсет е. Дванайсет е. А аз
рисувам на стената си жирафи.