Пепеляшка на свобода

Дванайсет е. Това е онзи час,
в който каляските отново стават тикви.
На мене ми е все едно. Защото аз
отдавна съм избягала от приказката.
Захвърлих стъклените си пантофки. 

И сега
си ходя боса. Боса и безгрижна.
Не искам краткотрайни чудеса.
На феята не казах и "Довиждане".
Сега си имам собствен малък свят.
Не съм принцеса със вечерен час.

По график.
Дванайсет е. Дванайсет е. А аз
рисувам на стената си жирафи.