какво значи "ефимерно"

"- Питам се - рече той - 

дали звездите не са осветени, 

за да може всеки да намери 

някой ден своята."

Кажи ѝ сбогом. Само че наум.
Не може да те чуе и да викаш.
Тя е далеч. Остана в онзи сън,
във който теб наистина те имаше.
Не я търси. Поне не в този свят.
Когато беше тук, не забеляза.
Остáви я да бъде сам-сама.
И да отглежда тишини. И залези.
Сега е късно. Вече е на път
към своята изгубена планета.
Във твоя свят любовите болят.
Звездите не приличат на звънчета.
И розите са много. Твърде много.
И никоя от тях не е различна.
Лисиците опитомяват хора.
И никой не желае да обича.
Тук всичко ѝ е много, много чуждо.
Най-странната от всичките планети.
Не я разбираш. И не я събуждай.
Изглежда сякаш спи.
Но е далече...

нежно. като нощ.

... а тази нощ е толкова много моя.
С това предзимно, грапаво небе.
Със светофара, кацнал на завоя,
с едно око, вторачено напред.
Със вятъра, прелитащ много ниско.
И тротоарите със рокли от листа.
С една луна, подобна на усмивка.
(Усмивката на Чеширския котарак.)
С една мелодия, която омагьосва.
Със думи, от които става стих.
Със пламъче на свещ. И розов восък.
И нищо, от което да боли.
И нищо, от което ми се плаче.
(Както когато бях със теб. И бях сама.)
Сега принадлежа на вятъра.
И съм глухарче.
И толкова много моя е нощта...

>>