"- Питам се - рече той -
дали звездите не са осветени,
за да може
всеки да намери
някой ден своята."
Кажи ѝ сбогом. Само че наум.
Не може да те чуе и да викаш.
Тя е далеч. Остана в онзи сън,
във който теб наистина те имаше.
Не я търси. Поне не в този свят.
Когато беше тук, не забеляза.
Остáви я да бъде сам-сама.
И да отглежда тишини. И залези.
Сега е късно. Вече е на път
към своята изгубена планета.
Във твоя свят любовите болят.
Звездите не приличат на звънчета.
И розите са много. Твърде много.
И никоя от тях не е различна.
Лисиците опитомяват хора.
И никой не желае да обича.
Тук всичко ѝ е много, много чуждо.
Най-странната от всичките планети.
Не я разбираш. И не я събуждай.
Изглежда сякаш спи.
Но е далече...
Не може да те чуе и да викаш.
Тя е далеч. Остана в онзи сън,
във който теб наистина те имаше.
Не я търси. Поне не в този свят.
Когато беше тук, не забеляза.
Остáви я да бъде сам-сама.
И да отглежда тишини. И залези.
Сега е късно. Вече е на път
към своята изгубена планета.
Във твоя свят любовите болят.
Звездите не приличат на звънчета.
И розите са много. Твърде много.
И никоя от тях не е различна.
Лисиците опитомяват хора.
И никой не желае да обича.
Тук всичко ѝ е много, много чуждо.
Най-странната от всичките планети.
Не я разбираш. И не я събуждай.
Изглежда сякаш спи.
Но е далече...
