Дъждът вълшебства тихичко навън
пред публика от четири врабчета.
Светът е нереален. Като сън.
В прозорците на къщите е светло.
Дъждът е много нежен музикант
и свири валс в шест осми ритъм.
А няколко чадъра се въртят.
Танцуват и дори не го разбират.
Но аз разбирам. Знаем се с дъжда.
(Понякога сме влюбени до лудост.)
Какво е щастие във понеделник следобяд?
Априлски дъжд. И нищо друго.
