Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ. И птици,
които - като мен - не спят.
И може би говорят със звездите.
А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босоного.
И с дълги мисли. Като разстояния.
Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене... точно мене...
