Зад тънките завеси се разсъмва.
И утринната нежна светлина
чертае плахо облите контури
на топлите ми, гладки рамена.
Прокрадва се надолу. Колебливо.
Дъхът ти я преследва мълчешком.
Телата ни са истински красиви,
когато си говорят за любов.
А старото легло простенва тихо,
задъхано от толкова много обич.
Която няма как
да преразкажа в стихове.
Не мога просто.
Няма как...
Не може.
