Разбирам го. Не му е трябвала любов.
Или поне не моята. Какво пък толкова.
Това, което не разбирам, е защо
аз трябва да усещам тази болка.
Наистина не се разбирам. Въобще.
Безсмислено е. Глупаво е всичко.
Животът е такъв, какъвто е -
един обича, друг пък го обичат.
И, всъщност, смисълът е Любовта.
Не кой я дава или я приема.
Така че имам смисъл и сама.
Защото цялата съм пълна със любов.
Дори без него.
