Знаеш ли как ми се плаче,
когато заспивам сама...
До мен ляга тихичко здрачът
и нежно ме гали със длан.
Но той е ужасно безплътен.
И няма ни пулс, нито дъх.
А аз се разтварям в гласа ти,
далечна и тъжна. Мълча...
Представям си само ръцете ти,
които рисуват по мен.
Свенливо Луната просветва
(и тя разделена на две).
Не знаеш, но страшно тъгувам,
когато заспивам сама.
Най-тъмният здрач ме целува
и после поглъща света.
