Сънят завива с плащ от тюл
леглото, стаята ми...всичко.
Да е безшумен е обул
зелени плюшени терлички.
Пристъпва тихичко към към мен
и шепне приказка, и ме целува.
Прегръща ме със две ръце
и цялата започвам да сънувам.
Сънувам устните ти /пак/.
Сънувам как ме галят, и ме галят.
И чак разнежвам синкавия мрак,
натрупан в ъглите на стаята ми.
И всичко става пълно със любов -
града, вселената и... просто всичко.
Това е знаеш ли защо?
Защото чак до лудост те обичам!
