Любовта си отива, превила гръбнак.
Непосилно и беше да носи тъгата ми.
И се спуска над нея тревожен сумрак.
Любовта си отива и ме гледа разплакана.
Аз какво да и кажа? "Остани. Стой си тук.
Ще сме двете със тебе...И така до безкрая."
Но не казвам ни дума. Не прошепвам ни звук.
Любовта е за двама. Ние двете го знаем.
А пък аз съм сама. Не ми трябва любов.
Нека иде далеч. И...дано да се върне.
Някой ден...някой път...в някой следващ живот...
Все едно. Аз ще чакам. И тя ще се сбъдне.
