Аз някой ден ще остана
съвсем без сърце.
То ще тупка по листите в ритъм накъсан.
Ще е глухо във мен.
Ще е празно във мен.
Ще живее мастилото в мъртвите думи.
Ще остана без чувства,
без болки,
без очи за сълзи.
Ще съм просто черупка.
/Рапанче във пясъка.../
А душата ми - шепичка -
и на сън ще шепти
колко тясно е в мен...
колко тихо и тясно е...
Ще изпиша кръвта си,
ръцете си, мислите...
и косите, и дланите.
И теб ще изпиша.
Ще ме няма във себе си.
Ще живея по листите.
В най-червените
и задъхани стихове...
~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~
Три звездички за заглавие, или ***
" Да си вземем сбогом
със онази любов,
без която никак не можем..."
Аз съм ... просто съм необяснима.
/Защо ме караш всичко да ти обяснявам?/
И няма ли ме, всъщност най- ме има.
В гърдите ти. Три пръста вляво.
Забравил си ме, казваш...Колко чудно!
Та как успя за ден да ме запомниш!?
Била съм сън, а после съм се сбъднала...
Е, днес съм вятър. Хуквай да ме гониш.
Но щом си ме забравил, как така
очакваш да ме видиш все край тебе?
Нали съм спомен, вече избледнял.
Така че хайде, изхвърли сърцето си.
И спри да ме сънуваш. Уморена съм
да идвам само в нежните ти сънища.
Да ме сънува друг е вече времето.
Омръзна ми при тебе да се връщам.
До нови срещи в друг живот, разбойнико,
опитомил душата ми на скитница.
Отивам си и само Господ знае колко
безумно много тебе съм обичала.
~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~
И други три звездички
Така вали...във локвите се давят
отчаяни от времето листа.
От облаци, звездите не изгряват.
И няма даже спомен от Луна.
Декември плаче някак безутешно.
Завива се във зимното палто.
Опитва се да ми разкаже нещо
през мокрото и хлъзгаво стъкло.
Заслушвам се. Но чувам само вятър.
Декември няма глас. Вали без звук.
Безмълвно хлипа, скрит във тишината,
а аз мечтая да летя на юг...
И исках уж да се разкажа по-накратко,
но мислите ми рукнаха във стих.
Декември е. Небето е квадратно.
Студено ми е. А на вън вали...
~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~
Случайно да владееш телепатия?
Говоря си със теб наум.
На глас понякога е страшно трудно.
Понеже чувствата връхлитат
и нямам думи. Нямам думи.
Наум, останала по сетива,
по-лесно мога да ти се разкажа.
А иначе - мълча. Мълча.
И тишината става страшна.
Не знам разбираш ли ме. Може би...
А може би не ме разбираш.
Но аз, затворила очи,
наум, на глас - все те обичам.
