Защото все не свършва тази обич,
и не свършва,
натрупва се във вените ми и в сърцето,
и жили в мене... лошо, като стършел,
сълзите ми са много, много светли.
Аз няма как да ти я дам насила. Няма...
И вече спрях да се опитвам. Беше време.
Не знам дали ти е отчайващо голяма.
Знам само, че не искаш да я вземеш.
Прилича ми на плевел. Непотребна.
Поникнала на мястото на ... всичко.
И точно за това - ужасно вредна.
Не знаех, че е вредно да обичаш.
Но може би неправилно го правя...
Изглежда не успях да се науча.
Запомням го. А после го забравям.
И после ми е много, много мъчно.
И ето ме - приличам на градина.
Отдвна изоставена. Сама на себе си.
И чакам някой някога да мине,
и да открие във тревите цветенце.
