Красиво ми е днес.Небето не е сиво.
По скоро е със гълъбов отенък.
A покривите мъчат се до го докоснат,
протегнали ръцете си - антени.
Ощипвам вятъра. На него му е смешно.
Завива в малката пресечка в ляво.
А горе, в облачните работилнички
започва някой сняг да прави.
И някак цялата звуча като мелодия.
Очите ми не спират да ме пеят.
А мислите ми заприличват на врабчета
и тичат по дъветата да се люлеят.
Красиво ми е днес.Магично-хубаво.
Във въздуха се носи приказка.
Улавям я със поглед. И със длани.
Вълшебно ми е. И е истинско!
