Неща, които не зависят от мен

Със тебе ще се срещнем някой ден
във края на едно стихотворение.
Ще бъдеш тих и много уморен
от ежедневните си приключения.
А аз ще бъда конфитюр от вишни
във синя купичка от порцелан.
Светът ще е съвсем излишен,
но как да го оставим сам...
Ще се обичаме с обикновени думи
в акустиката на сърцата.
А разстоянието помежду ни
ще бъде много, много кратко.
Във края на едно стихотворение
със теб със сигурност ще се обичаме.
Но още нямам вдъхновение
да седна и да го напиша...

Пречистване

След буря светлината е различна.
Полека се избистря и трепти.
Едно небе виновно коленичи
над тихите разплакани треви.
Замлъква тътенът. Запяват птици.
И вятърът се кротва, изморен.
Дърветата, с разбъркани къдрици,
изправят бавно силни рамене.
Ти беше буря - мина, разруши ме.
Стихиите са точно за това.
След тях обаче най-неумолимо
изгрява преродена Светлина.