Със тебе ще се срещнем някой ден
във края на едно стихотворение.
Ще бъдеш тих и много уморен
от ежедневните си приключения.
А аз ще бъда конфитюр от вишни
във синя купичка от порцелан.
Светът ще е съвсем излишен,
но как да го оставим сам...
Ще се обичаме с обикновени думи
в акустиката на сърцата.
А разстоянието помежду ни
ще бъде много, много кратко.
Във края на едно стихотворение
със теб със сигурност ще се обичаме.
Но още нямам вдъхновение
да седна и да го напиша...
Няма коментари:
Публикуване на коментар