Аз мога да разказвам много дълго
за шепотните думи на прибоя.
За влюбените градски гълъби.
И за желанието ми да бъда твоя.
Но думите остават скрити в мене
и пускат корени, дълбоки като рани.
Вкопават се във някакво безвремие,
в едно очакване да ги забравя.
И аз се правя, че не съществуват.
Преглъщам букви, срички, фрази...
Заглъхва обичта. И става лудост.
А можех много дълго да разказвам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар