И с лятото е като с любовта -
обичаш, знаейки, че ще си тръгне.
Събираш всички мънички слънца,
и всички макове от всички хълмове.
Разбираш, че е просто неизбежно.
И предусещаш вече листопада.
А тази тиха августова нежност
как би могла въобще да е измамна?
Но после става тихо изведнъж.
И пясъкът поглъща мидите.
А лястовиците сънуват дъжд
в нощта преди да си отидат...
Няма коментари:
Публикуване на коментар