Хартиени криле

Във сърцето ѝ спят изтощени сълзи.
Нямат сили да стигнат очите.
За това днес навярно не ѝ се мълчи.
Пише думи, които отлитат.
Нямат точно конкретен адрес,
нито има кой да ги чака.
Една стара любов им рисува криле
върху някакъв лист от тетрадка.
Тя мълчи и рисува. Думи, сълзи.
После сгъва листа. Самолетче.
От прозореца литва и самотно хвърчи
към едно безадресно "далече" ...

Едно сънено стихотворение за теб

Събуждам се в средата на нощта
и няколко звезди се взират в мене.
Заслушвам се и чувам как шептят
куплети от космически поеми.
Това е времето ти. Точно в полунощ
възкръсват обичи, тъги и нежност.
Сърцата, не разбирайки защо,
се свиват рязко в глупави копнежи.
Навън е есен. Няколко звезди
в прозореца ми сънено надничат.
Ти спиш навярно. Или пък не спиш.
А аз съм будна, за да те обичам.