Събуждам се в средата на нощта
и няколко звезди се взират в мене.
Заслушвам се и чувам как шептят
куплети от космически поеми.
Това е времето ти. Точно в полунощ
възкръсват обичи, тъги и нежност.
Сърцата, не разбирайки защо,
се свиват рязко в глупави копнежи.
Навън е есен. Няколко звезди
в прозореца ми сънено надничат.
Ти спиш навярно. Или пък не спиш.
А аз съм будна, за да те обичам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар