Нощта, небето и ти

Ако искаш вярвай, но небето
беше звездно точно по Ван Гог.
От думите ти цялата засветих.
И сигурно от мъничко любов.
Навън нощта се скри във гласовете
на птиците, родили пролетта.
А аз приличах на щастливо цвете,
невярващо в лъжите за студа.
И после стана тихо, но във мене
остана чувството за куп звезди,
за липса на пространство и на време.
Любимото ми чувство - Ти.

Може и така...

Представи си нощта. Тишината.
Мълчаливите къщи и блокове.
Представи си най-нежния вятър,
който броди, бездомен, наоколо.
Представи си звездите, разсипани
като ситни пайети в небето.
Представи си ме, сякаш наистина
си ме имал отдавна в сърцето си.
Представи си какво бих прошепнала
в този миг. В този миг само.
Представи си Луната, вълшебната...

Представи си сега, че ме няма.