Може и така...

Представи си нощта. Тишината.
Мълчаливите къщи и блокове.
Представи си най-нежния вятър,
който броди, бездомен, наоколо.
Представи си звездите, разсипани
като ситни пайети в небето.
Представи си ме, сякаш наистина
си ме имал отдавна в сърцето си.
Представи си какво бих прошепнала
в този миг. В този миг само.
Представи си Луната, вълшебната...

Представи си сега, че ме няма.

1 коментар:

  1. It can be this way, as well…

    Imagine the Silence and the dark Night
    Imagine the houses and flats with no sound
    The tenderest wind is there, on sight
    It’s without any home, roaming around

    Imagine all stars … spilled on the sky
    Like some tiny sequins right over here
    Imagine then me, as if I’m really thy*
    As if you’ve had me in your heart all those years

    Imagine now what I would probably whisper
    Right in this moment, in this moment alone
    Imagine the wonderful Moon, she’s my sister
    Now imagine that I … that …… I am just gone…

    Thy*= yours

    ОтговорИзтриване