Чаено парти след полунощ

Не ми се ляга още.
А ми се спи безумно.
Но ми харесва нощем
да съм сама и будна.
Да е безкрайно тихо
и само със звездите
да пишем кратки стихове
за сънища и птици.
Не искам да заспивам.
Навън е нощен май.
Поднясям си красива
вечерна чаша чай.
И слушам стари песни
на малкия балкон.
И всичко е чудесно.
И всичко е любов.

Колкото трае едно премигване

Под очите на пролетни облаци
никне някакъв светъл дъждец.
Тишината се стапя до розово
и прилича на мокро врабче.
Насред моите строги мисли
и неясни вечерни тъги
се промъква гларусов писък.
Неочаквано идваш и ти.
И внезапно ми става щастливо.
Ей така. И понеже е май.
После всичко това си отива
и отново оставам сама.

Усещане за песен

Има музика в нощния здрач -
свири бледият пролетен вятър
и под лунната светлина
пее тихо и меко Земята.
Пеят птици с вечерни сърца
и дървета с протегнати клони.
Пее влюбено даже градът
и преливат от ноти балконите.
Има музика в теб. Аз го знам.
Ти потръпваш внезапно и сякаш
се превръщаш в мелодия сам...
Тази музика още я чакам.