Под дъжда на Макондо

Ти не знаеш, но още не мога
да обикна наистина друг.
Онова неизказано "Сбогом"
все ме връща безмилостно тук.
Тук, при тебе. Но тебе те няма.
И е пълно с една самота.
Всепоглъщаща. Обла. Голяма.
Като истински край на Света.
Като край, но безкрай.
Сякаш времето
се разтегля във ловък капан.
И сърцето ми - мъничък пленник -
няма как да си тръгне от там.

Нощ като всяка...

Как ми липсваш насън... не е истина.
Затова не обичам да спя.
Със Нощта във синхрон прелистваме
"Антология на една Тишина".
А високо над нас свири музика -
романтичен облачен рок.
Тъмнината, внезапно пропукана,
сипе радостно звезден поток.
Няма смисъл да спя... Тези сънища
все ме водят обратно при теб.
Нямам време и място за връщане.
Имам цяло бездънно небе.