по никое време

Тази любов е ужасно различна.
Идва късно и бавно. Не разчита на нищо.
Не изпада във кризи. Не скърби истерично.
Само с теб, тишина и уют се засища.
Не ме лъже в очите. Няма капка очакване.
Няма рамка, посока и план за обичане.
Не тежи от надежди. Не заспива разплакана.
Не се буди отхвърлена, тъжна и ничия.
Появи се внезапно. Случайно. Неискано.
И се вмъкна в света ми съвсем непоканена.
Странен микс от нахалство и нежна изисканост.
И... какво да я правя...
Нека остане.

Отново не на място

Домът ми се намира там, където
Луната става кръгла и голяма.
И всички ветропоказатели - петлета
показват заедно, че вятър няма.
Където уличките водят все нагоре -
към облачни дворци и звездни кули.
Прозорците са винаги отворени
и в календара винаги е юли.
Където думите са кратки, тихи, меки
и се търкулват само да обичат.
Там е домът ми.
                             Аз съм тук, където
светът по нищичко на него не прилича.