Аз живея далече. В Нощта.
Двеста крачки след залеза, вляво,
под една избледняла Луна,
и секунда преди звездопада.
Той живее на другия край,
там където Небето прелива
и изтича съвсем по ръба
на един омагьосващ изгрев.
Аз почти не говоря, а той
ми разчита докрай тишините.
Как се казва това... Любов?
Или по-добре да не питам.
The things that cannot be named
ОтговорИзтриванеI live far away. I live in the night.
A mile after sunset, then to the left
Under a Moon with soft fading light
Only a second before stars fall so deaf.
And He lives beyond, at the far end
Where sky overflows with pretty colours
And it pours down, along on the edge
Onto a magical gold sun shining palace.
I barely say anything, any stuff
While He always reads all of my silence
How do you call that? Do you call it Love?
I’d better not ask or I’d break the balance