(не толкова личен) катарзис

Не виждаш ли - умира суетата.
Преражда се във себе си светът.
По-истинска се чувствам - като вятър,
притичващ сам, предсказвайки дъжда.
Отмивам този грим. Кому е нужен.
Човечета, направени от фалш.
Чудесни сме. Усмихнато се лъжем,
прикривайки душевния си плач.
Пречистване. Пречистване е всичко.
Измил ли си си калното сърце?
За мен не питай... Гледай как притичвам -
най-тъжният от всички ветрове.

1 коментар:

  1. Impersonal catharsis …

    Can’t you see that vanity is dying...?
    The world is being born into itself again
    More real I feel – like a wind I am flying
    Running along and predicting the rain…

    I’m washing away the makeup, it’s needless
    Tiny people I see, they are all made up of foul
    We are wonderful …smilingly, we’re lying
    Trying to hide the crying in our souls

    Purification of our own mind and soul
    Have you washed your muddy heart?
    Don’t ask for me – see me running alone
    A sad, lonely wind, the saddest of all …

    ОтговорИзтриване