Заспива тревожна и тъжна Земята.
В съня си се чувства ужасно сама.
А някакъв дъжд вали на квадрати
над острата чужда Луна.
Оранжеви сенки лежат на асфалта
в сърцето на град от лилави стени.
И хората стават раними и малки
със празни от мисъл студени очи.
Но всичко ще свърши.
Сънят ще е кратък.
А после денят ще е светъл и бял.
Светът се събужда и тръгва нататък.
Пречистен. Различен. И в себе си цял.
Do not believe in Fear
ОтговорИзтриванеThe Earth falls asleep – sad in despair
And into its sleep She fells so alone…
Rain’s coming down, drops looking like squares
On top of the sharp and strange Moonlit cone.
Orange shadows are lying down on the road
In the heart of a city built of violet walls
People become vulnerable and small
Their eyes become empty and very cold
But all will be over. The dream will be short
After that the day will be sunny and bright
The world is awakening and walks on its road
Purified, very different, whole, full of might.