Наистина ли ме познаваш...

Понякога ми писва да съм себе си,
заспивам и се будя чисто нова -
със кръв от прароднина - вещица
и с кацнала на рамото ми сова.
Не помня никакви заучени учтивости,
но зная много древни заклинания.
Дресираното мое "аз" дълбоко спи
в събуденото ми докрай съзнание.
Тогава съм Богинята. Онази,
която пренаписва Хаоса в Свят.
И няма църква, дето ще погази
най-чистия закон на Любовта.
И няма сила, дето ще потисне
пречистващия огън вътре в мен.
Тогава съм направена от истини.
А Бог дори не е роден.

Формата на чудесата

В края на краищата има чудеса,
дори и да не вярваш много-много.
Една внезапна шарена дъга
изригва от прокъсания облак.
Едно дръвче разцъфва мълчешком
и между две панелки пее славей.
Сърцето се събужда за любов,
макар че някак си не ти се нрави.
Отвикнал си от хубави неща
и те е страх да си щастлив, навярно.
Но все пак - пълно е със чудеса.
И ние с теб сме чудо. Заедно.