извън сезона

Тази нежна, зелена тъга
се разстила над спящите къщи.
И не спира, не спира дъжда.
А небето не се преобръща.
Крие Слънцето в другия край,
праща облаци в моя посока.
Аз приготвям бисквити и чай
и броя светлинките във локвите.
Най-обичам да бъда сама
и изобщо не ми е виновно.
Май съм есенна по душа.
Носталгична, добра и дъждовна. 

и без това не искам друго

Дъждовен юни. Лятото едва
надзърта предпазливо от небето.
Но може би градинските цветя
се радват от сърце на дъждовете.
А аз стоя на своя малък облак
и се преструвам на случайно чудо.
Задрасквам цялата човешка болка
и я превръщам във красива лудост.
Не се сърди, че искам да вали.
Ти знаеш, че съм дъщеря на дъждовете.
Използвай си човешките очи
и виж как от калта израства цвете.