Дъждовен юни. Лятото едва
надзърта предпазливо от небето.
Но може би градинските цветя
се радват от сърце на дъждовете.
А аз стоя на своя малък облак
и се преструвам на случайно чудо.
Задрасквам цялата човешка болка
и я превръщам във красива лудост.
Не се сърди, че искам да вали.
Ти знаеш, че съм дъщеря на дъждовете.
Използвай си човешките очи
и виж как от калта израства цвете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар